Както казваше Мечо Пух - "понякога седя и си мисля, а понякога просто си седя", та и аз сега като него - седя и си мисля вярно ли е твърдението, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му? И не след дълго стигам до кардиналния извод, че човек е толкова голям, колкото сам си позволи да бъде. Защото какво са мечтите? – средство да направиш живота си по-приятен и да запълниш част от празнините в обикновеното или не толкова обикновено съществуване; средство с което да осмислиш живота си, в случай че успееш да превърнеш мечтите си в реалност. В противен случай те остават просто „сън в будно състояние”. Мечтата е предпоставката, а самите ние сме инструмента за постигането й. И Кога?, Дали? и Как? те ще се превърнат в реалност, зависи само от това, доколко си склонен да рискуваш. Дали мечтата ще се превърне в амбиция, а после в реалност зависи само от теб.                         Имам приятел, който съм чувала да казва: „досега мечтаех мащабно, а сега ще мечтая реално” - Забавно... а в същото време и много искрено. И аз обичам да мечтая мащабно... За какво?... може би някой друг път.                         Но сега, това което събуди любопитството ми беше една статия в Deutsche Welle, в която се твърдеше, че българската мечта била „Живот и работа в чужбина. Много българи се отправят по тази причина навън – в широкия свят, с надеждата за по-добър живот, за повече пари, за повече сигурност.” Дрън... дрън... дрън...                         Нищо подобно – българската мечта (или поне моята простичка българска мечтичка) е същото това, само че не го искам навън – искам го тук и сега. Не искам това спокойствие и сигурност, този по-добър живот навън – искам си го тук -  в България. Тук ми харесва – защо да го търся навън??? И кой казва, че това е българската мечта? – по-скоро това е българската действителност, не мечта.                         Мечтата ми дори е още по-проста: не искам да се налага да срещам родители на деца, починали от инфаркт на 20 години!!! – не така го е проектирал онзи горе. Не искам ние да сме първи в класацията по смъртност на глава от населението, не искам и да сме в челните позиции по направени аборти... и т.н. и т.н... Не искам да мисля над факта, че всъщност страната ни не е страна със застаряващо население, а с умиращо.... И най-вече не искам някои хора да се опитват да ми помогнат да осъществя „българската си мечта”, прогонвайки ме от страната....                         Явно не съм толкова голяма, след като моите прости мечти са малки, но ако „българската мечта” ще ме направи по-голяма – не я искам!

браво :)))))
рече и отсече! :)

Пък и нали ме порица :-) Засрамих се...

заставам зад всичко, което си написала!

успокояващо е да знаеш, че не си самотен мохикан...

Няоки беше казал, че човек или знае истината или живее щастливо, и двете - в комбинация- не! Е, и с мечтите е така, май - ти си ги изброила